Видове манипулации:


  • Екстракции /изваждане/ на зъби
  • Екстракции на корени
  • Оперативно отстраняване на полуретенирани /частично поникнали/ зъби
  • Оперативно отстраняване на ретенирани /непоникнали/ зъби
  • Разкриване на полуретенирани и ретенирани зъби с цел ортодонтско придвижване
  • Екстракции на зъби по ортодонтски показания
  • Екстракции на зъбни зародиши /гермектомия/
  • Кюретаж на възпалена зъбна рана-алвеола /алвеолит/
  • Пластика след лечение на възпалена алвеола
  • Инцизия на абсцес
  • Операции за премахване на върха на корена /апикална остеотомия/
  • Операции за премахване на кисти
  • Изрязване на венечния ръб /гингивектомия, гингивопластика/
  • Операции за удължаване на клиничната коронка на зъба с цел последващо протетично лечение
  • Лечение на пародонтит - кюретаж и обработка на джоба
  • Премахване на къс френулум
  • Премахване на разраснала лигавица
  • Премахване на доброкачествени новообразувания
  • Операции за вземане на биопсии в областта на устната кухина и челюстите
  • Корекция на алвеоларния гребен
  • Поставяне на зъбен имплантат
  • Поставяне на ортодонтски миниимплантат

Ретенирани зъби

Терминът „ретениран зъб” произлиза от латинската дума „retentio”, което означава задържан в пробива си зъб, т.е. зъб, който не е пробил в нормалните срокове. Най-често ретенират осмите зъби (мъдреците) и  третите зъби (кучешките). Това е така, защото тези зъби започват последни пробива си, когато челюстите са почти оформени и завършили своето развитие и за тях не остава място в зъбната редица. Налице са и ред  други причини, като наследственост, форма на зъбите и др.

 

Това е причината тези зъби да заемат най-различно положение в костта и спрямо съседните зъби. Фактът, че няма място за тях, е причина те да оказват натиск върху зъбите, до които се допират. Това може да доведе до разрушаване на корените на  иначе здрави зъби или до разместване на зъбната дъга и неправилна захапка с всички произтичащи от това усложнения.

 

Когато пробият частично костта и лигавицата се създават условия за формиране на входна врата за микроорганизми или иначе казано започва възпалителен процес. Това е свързано със затруднено отваряне на устата, респективно  затруднено хранене, болки и оток.

 

Всичко това налага отстраняването на такива зъби да става оперативно. Това е сложна задача, изискваща висока професионална подготовка от страна на стоматолога. Операцията се извършва под местна анестезия и нерядко след изваждането (екстракцията) на такъв зъб се формира твърде голяма костна рана, налагаща поставянето на  костозаместващи  материали. Те стимулират собствената кост по-бързо да запълни костния дефект.

 

Друг въпрос, който касае манипулацията, е кога трябва да бъде извършена подобна интервенция. Понастоящем мнението е единодушно в полза на ранната екстракция, за да се избегнат бъдещи усложнения. Към мотивите могат да се споменат и все още неоформени корени, липса на инфекция, липса на сраствания на зъба с околните костни и меки тъкани, добро общо състояние на организма и др.